САМОРАЗОБЛИЧÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; саморазобличà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. 1. Разобличавам сам себе си за неморална постъпка, проява или престъпление; самоизобличавам се. Той [Тартюф] сам си е виновен за своето крушение, защото е разкрил докрай своя характер. Той, така да се каже, също се саморазобличава. Б. Ничев, ОФЛ, 346. Разкаялите се опозиционери се саморазобличават чрез статии в пресата и нападат своите водачи. В. Лилков и др., БХ, 261. Ако дума пророниш, че безпричинно се чувстваш виновна и за тази трагична съдба, твоите изследвачи ще потриват ръце, за да те унищожат: няма безпричинна вина! Признай си! Саморазобличи се! Бл. Димитрова, Събр. тв XI [еа].
2. Рядко. Само мн. Разобличаваме се взаимно; самоизобличавам се.